Модерни сте.

Ооо, най-чаканият сезон. Всички го обожават, пишат за него, сънуват го и се готвят сякаш ще се явяват на интервю за CEO в Coca Cola или Google. Да, това е лятото. 

Разбира се, цялата тази подготовка и трескаво очакване трябва да бъде показана някъде. Тъй като не сме Златка, Николета или Петко Димитров и камерите не ни следят по България, няма по добро място за това от Facebook.

Отварям си аз социалната мрежа по няколко пъти на ден и няма как да не забележа няколко тенденции сред своите фейсдругари. Разделят се в няколко групи:

1. Новата песен на Галена, в която всеки изброява някакви водки и тропици.

2. "Пенчо is at Bedroom Sunny Beach"

3. "Иванчо is at THE 1 Sunny Beach"

4. "Марийка и 1238583 други са at Sunny Beach"

5. "Тръгвамееее за Sunny Beaaaaaach"

6. Песента на анаболичния син на Тони Стораро.

7. Още няколко чалги.

8. Снимка на крака.

9. Снимка на диня.

10. Снимка на колата.

11. 8,9,10 са с описание - песента на Галена.

12. Много кинти, мускули, гърди, автомобили, автомагистрала Тракия и така нататък.

13. Аха, за малко да забравя Marina Dinevi St Vlas.

14. Etc, etc, etc, etc.

Интересно ми е как не пръскате тези места с присъствието и звездния си блясък?

Хората нямали къде да спят? Мизерия? Безработица? Бедност? 

Добре че ИМА Facebook, вдъхва ми надежда и faith in humanity.

Какъв ли щеше да е животът ви, ако не знаехме къде сте, каква кола карате, какво сте си купили и как се храните? 

Празен и лишен от смисъл. Явно активността в социалните мрежи е това, което крепи индивида да не се разпадне на хиляди "безизвестни" частици.

Long live Facebook....and Sunny Beach...and Bedroom...sugar,spice and everything nice.

Айде, наздраве и с пълна газзззззз.

Да се запознаем с...

Вчера в една от лекциите в университета, която засяга онлайн медиите стана въпрос за така нарачения Форум КЛЮЧ, който цели да се набират доброволци, които да превърнат в реалност своя идея, която да е в полза на обществото.

Академията цели позитивна промяна у хората и да успее да го намери у нас и у вас. Всеки носи нещо добро в себе си и му трябва съвсем малко побутване по рамото, за да го реализира и разпръсне към останалите.

Ние сме добри, но само ние си го знаем? Е, начинът да го разберат повече сънародници е именно чрез КЛЮЧ.

Ако разбира се не ни интересува кой и какво знае, може просто да станем част от тях и да споделяме своите идеи  и желание за промяна с останалите.

Те работят с деца, семейства, млади хора, като набират доброволци и всяка точка на света и по този начин събират на едно място различни култури и хора, които иначе не биха имали добир един с друг. Това прави инициативата изключително заразителна и полезна за всички.

Повече инфо тук: http://forum-klyuch.info/

Ех, любов..

Любовта е едно от най-силните и прекрасни чувства. Всеки човек копнее да го изпита и да успее да го задържи за по-дълго в живота си. 

Обичта по един или друг начин се оказва смисълът в живота на хората. За повечето от нас е трудно да го приемат, но това е факт. Факт е, че имаме нужда от подкрепа, от нежност, от доброта. Ние не можем да я определим, не знаем какво означава тя, но дните ни преминават в копнежи да я изпитаме. За нас е едно от усещанията върху, които искаме да се осланяме до живот, защото ни кара да се  чувстваме истински живи и щастливи.

Как всъщност може да бъде определена любовта между хората? Тя не може да бъде чута, нито видяна, трудно е да се изкаже с думи, но е там, в сърцата и душите ни. До колко ще отворим душите и сърцата си зависи само от нас. Има ли защо да вярваме в любовта? Какво ще ни донесе тя? Дали всяка усмивка, всяка ласка са подарени и в замяна получаваме сълзи и болка? Трябва да се научим да вярваме на хората, да вярваме в любовта, която искат да споделят с нас. Често може да не получаваме това,което желаем, но не трябва да спираме да се опитваме и да се научим да бъдем щастливи и сами, за да може и някой друг да ни направи.

Ние сме приели и идеализирали любовта с идеята за утопична романтика. Тя понякога се превръща в поредица от компромиси и саможертви. Хората са готови да се откажат от «своето» ,за да получат одобрението или само усмивката на човека до себе си. Понякога сме готови на ежедневни отстъпки, чрез които бавно и сигурно започваме да губим себе в името на любовта и чуждото щастие. На света няма напълно еднакви хора, което означава ,че трябва да отстъпим от строго индивидуалното, защото хармония между двама души може да се постигне единствено с компромиси.

Въпреки различните разбирания, интерпретации и прояви на любовта тя е едно взаимно чувство. Неизброими за «изразните средства» ,с които се описва, но за да се осъществи е нужно хората да открият пътя си един към друг. Успеят ли, за тях започват ежедневията изпълнени с положителни емоции и чувството за пълнота. 

Чрез любовта ние започваме да виждаме смисъла във всичко, което правим. Тя смекчава сърцата ни и сразява злобата и лъжата. Любовта е смисълът на живота ни. Тя е нещо красиво,нещо чисто..изключително.

Хората - най-големите вредители.

До мен достигна едно наистина интересно, но и притеснително клипче (най-долу), което показва колко много вредим на околнота среда, на флората и фауната, на себе си и на Земята.

Ние се отнасяме изключително безотговорно към всичко, което ни заобикаля. Хвърляме бутилки, фасове, опаковки и не се интересуваме какво се случва с тях, след като подминем.

Навсякъде има черни петна и всеку от нас е настъпвал или е сядал върху изплюта дъвка. Поставяли сме нежно снага и върху мръсни салфетки по пейките. Разтопени сладоледи, стари цигари и какво ли още не.

Може ли да сме такива боклучари и да се отнасяме по този грозен начин към Земята, която е наш дом. Ако не са за нас, то наследниците ни, едва ли ще живеят особено щастливи в нашите отпадъци.

Вижте клипчето и си помислете.

http://9gag.tv/p/a5dPe6/everything-wrong-with-humanity-in-one-short-animation-steve-cutts-man

Зайче.

Оо, Великден! Един от най-чаканите християнски празници и разбира се, вече сме измислили как да се заяждаме с останалите.

Да, дразнещо е, когато е 5-ти ноември или вали сняг и всички се избиват да пишат за това, но сега е различно!

Сега всяка майка иска да сподели първия Великден на бебето или първото боядисано яйце на вече порасналото си дете.

Всяко младо семейство се гордее, че не е объркало с нещо подготовката за празника, а останалите просто се наслаждават на факта, че за поредна година са заедно и споделят радостта си.

Всеки иска да сподели с останалите това, което го е накарало да се усмихне,за да приповдигне духа им, а не за да ги дразни с козунаците и кошниците си.

Ехоо, всички, отворете сърцата си! Стига сте бълвали негативизъм и се опитайте да станете част от хубавите моменти...създайте си ваши, не се дразнете на другите!

"Аз пък напук на повечето от вас, с удоволствие разглеждам пъстрите ви яйца и златисти козунаци! Празниците са затова-да им се насладим и да ги споделим с приятели!". Този статус ме накара да се замисля и да се усмихна.

Усмихнете се и вие!

E-mail и парола.

Ние сме българите от новото време, достатъчно зрели, за да се сравняваме с всички отминали поколения. Виждаме недостатъците си, обсъждаме ги помежду си,но някак си все не успяваме да се справим с тях.Ние сме поколение на напредналите технологии, на напредначивия ум, но също така и на забравените морални ценности .

Живеем във века позволяващ на всеки да прави каквото си пожелае без забрани и ограничения. Изключително голямата и достъпна информация в интернет ни кара да изградим една напълно погрешна представа за света около нас.

Истината е, че ние живеем в социалните мрежи. Как е възможно да познаваш някого, ако не сте приятели във Фейсбук или не го следваш в Инстаграм? Не е. 

Отваряйки произведението на Зукърбърг сякаш ставам част от едно състезание. Разбира се, че всеки е в своя собствена надпревара. "Коя е по-красива?", "Кой има по-мощна кола?", "Кои двама се обичат най-много?".

Нужно ли е да правим всичко това достояние на толкова много хора? Да им споделяме какво ни е казало гаджето, да им показваме всяка своя вещ или на колко километра е колата ни...

Такива сме. За нас това е признание и наистина ни кара да се чувстваме добре. Въпреки всички тези усилия, които полагаме, това е едно съревнование, в което няма победители или губещи. Има само нов стимул: да си поръчаме манджа по-скъпа с 2 лева, защото все пак ще изглежда малко по-добре и ще е супер да я фотографираме.

Кофти, но в такова време живеем. Време ,в което ценностите на хората,техния морал и бит е изместен от елементарни разбирания за света и нещата ,които са наистина важни. Това е новата България с новите си българи.

Very Important Празноглавци.

Всеки по-наблюдателен и социален млад българин е забелязал наплива на "моделки" и "журналистки" станали известни чрез Плеймейт или просто, защото имат силикон в гърдите.

Масово се радваме на зелената и лилавата Златка или на Николета Лозанова-Божинова-модел-манекенка-майка-водеща-футболна съпруга-плеймейтка-плейбойка-италианка-българка-рекламно лице-къртица-танцьорка.

Явно в красивите главици на всяка българка се върти следното: "ставам Мис Плеймейт и си оправям живота".

Да, ама не.Феновете на този тип жени са мъже, които ще ги заменят след година-две, макс три.

Всъщност какво им пука? Ще водят "Споделено с чалга певица" или някое сутрешно предаване тип "На кафе". Тъжно е, защото както се вика те си хапват от "нашия хляб". Докато ние учим 4 години за да водим...каквото и да е...те просто имат други умения.

Не си мислете, че им завиждам за живота или гърдите, или титлите. Не се дразня, че работят и неща, за които не стават. Лошото в картинката е, че тръгва несправедливо мнение за всички жени. За жени, които едва ли подозират за съществуването на тези ВИП персони. В този момент мъжете ни поставят под общ знаменател и не вярват, че сме способни и 2 изречения да вържем без да си подръпнем изкуствената коса.

В обществото се насажда това поведение. То набира популярност сред младите момичета и това е най-притеснителното! Именно те са основните фенове на Андреа и тем подобни, като си мислят, че като се докарат на външен вид ще си оправят живота и някой ще ги изведе от селото с каляска (т.е. Ауди, Мерцедес,БМВ).

Спасете мозъчна клетка - блокирайте известните личности!

Be positive.

Хубав ден. 

Целуваме човека до себе си.

10 страници от книгата, която четем.

Усмивка в огледалото.

Повече шоколад на филията.

Може би да се усмихнем пак?

На съседката, на портиера, на кучето на улицата, на слънцето, дърветата и света. 

Да се усмихнем на възможностите, които ни дава новият ден и да ги прегърнем.

Днес нищо и никой не ни дразни.

Днес сме най-добрите приятели и партньори. 

Най-добрите на работното място и най-добрите хора, които можем да бъдем.

Благодарим за това, че сме здрави и обичани, че сме успешни и имаме щастието...да се усмихнем.

Какво друго е важно? :)

Студентски (гр)АД.

Ехх, мечтата на всеки човек на възраст между 15 и 100 години е да развихри снага в студентски град. Любимият квартал на България. Лобното място на много умствен багаж разлят между сепаретата на дискотеките.

Не ме разбирайте погрешно. Няма нищо лошо в заведенията и това, че са пълни 7 дни в седмицата. Те просто знаят какво се търси и го дават на своите верни фенове. Салфетки, евтин алкохол, който продават на 1000% надценка, полуголи танцьорки и още много студентки "облечени" с една-две фибички повече от тях.

На заден план не са и псевдомафиотите, чичковците и лазарангеловците. Те стоят кротко на масите си и наблюдават коя от всички девойки могат да си приберат най-бързо, като размятат от едната ръка в другата ключ-запалка на Мерцедес, който магически се е превърнал в такси за едно евро след 2 часа на паркинга на зимния.

"Защо си у вас в петък?", "Защо не искаш да излизаш?, "Уиски?".

Студентски град. Символът на разврата и мястото, което отразява образа на младежта на държавата. Бъдещето...или краха?

Истината е, че докато момичетата се продават за 2 водки, а мъжете се чудят "кой е най-богатият в дискотеката?" (всъщност на този въпрос биха им отговорили жените, които им се свалят, те знаят най-добре) всичко ще си продължава в същия дух...

... мечтата на всеки ще бъде Плаза или 33. Момичетата няма да идват в София, за да учат, а за да си намерят богати гаджета или съпрузи (евентуално), докато същите тези мъже ще търсят от тях едничкия секс.

Някъде там сме и ние, хората, за които ходенето по заведения във всеки един възможен момент не е приоритет. Там сме, посредата на бойното поле. Стоим си между ловците и плячката, и се чудим..........какво да закусваме сутринта. :)

Култ към външността.

В днешния материален и суетен свят хората забравят да "бъдат", защото за тях по-важно е да "изглеждат".

Момичетата биха заменили всяка част от тялото си с изкуствена (ако могат, защото иначе намират т.нар. 'спонсор' да свърши тази работа), а момчетата се пъплят по фитнесите като конски мухи (все пак ще стават ли за нещо, ако не са копия на Лазар Ангелов?), докато учебниците и книгите хващат прах изпод пресите и лаковете за нокти или служат за поставки за новата хранителна добавка.

Всеки се стреми да си купи най-скъпите и лъскави неща, защото иначе ще бъде отритнат от обществото. Цели се към най-новите автомобили и робува на марките, които са се наложили като най-добри, търсени и купувани.

Но какво би коствало всичко това на един средностатистически човечец, така силно копнеещ за хорското одобрение?

Няма да се храни цял месец за обувки? Ще си продаде апартамента, за да си купи кола, която в последствие да превърне в новия му дом? Няма да си показва носа навън за чанта? 

ДА. И всички тези "робове на Новото време" го правят системно. Спира да им прави впечатление, защото искат като блузката на Андреа или като маратонките на Ники Михайлов. 

Защо никой не гледа как е облечена или не се интересува от Станка Златева? Много е просто. Тя е само една световна шампионка, но не на телевизия Планета, а по борба. 

Защо никой не говори за децата от СМГ, които радват всички с постиженията си по цял свят? Защото не са част от интригата на Валери и Николета.

Повърхтностно общество с елементарни разбирания. Лошото е, че това ще се превърне в новото нормално и ще се наложи да караме скъпи коли (независимо, че сме гладни като улични кучета) и да се обличаме с лъскави дрешки (независимо, че едва събираме за билетче за метрото), за да ни приемат и да ни харесват.

Или пък най-добре да си живеем затъпяли и на лизинг...

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

Бързи и глупави.

Всъщност причината, която ме подтикна да си създам 'блог' (тъй като дълго го отричах) е движението по пътищата!
В частност, както си стоях и се занимавах с поредната глупост в неделя следобяд, за пореден път пред очите ми се появи статия гласяща "Убитото момиче от Перник...".

Трагедия, красиво момиче, младо.. и ЗАЩО? Защото приятелчето й е решило, че е невероятен шофьор, разбира се БЕЗ КНИЖКА. Какво следва? Много забавно, над закона сме, движим се бързо, иху-ахо и след секунди........

След секунди не е останало нищо. Нито смехът. Нито бъдещето. Нито животът. Край.

След секунди си отива всичко. Едно човешко дихание замира, а друг ще носи кръста й до живот. Едно семейство се очерня, заради невниманието на друг. Една вечер променя съдбите на много.

Защо всеки намира шофирането на кола, мотор или ако искате колело, като начин да избие липсите и комлексите си? Защо не познаваме чувството за мяра? Защо младите хора си отиват нелепо? Защо, защо,защо............................?

Истината е, че днешният свят е изкривен.

Всеки горд българин се тупа мъжката по гърдите и казва "Аз няма да спазвам законите","Аз мразя куките", "Аз съм страхотен шофьор, нямам нужда от книжка".

Ние не обичаме да ни ограничават. Дразни ни. Кара ни да се чувстваме с примка на врата. Не понасяме някой да ни казва с колко километра в час да караме и дали можем да управляваме мотор или не.

И понеже сме тооолкова отворени, всеки ден някой ще съсипва или осакатява чужд живот. Всеки ден ще четем подобни новини и ще се надяваме утре да не ни срещне някой от ТЯХ.

В.

Здравейте!

 Като един бъдещ (може би) журналист съм заинтересована от всичко, което ни заобикаля. Тъй като ежедневно се стъписвам от дадени ситуации, институции или персони, реших, че е най-добре да изразявам себе си, пишейки пред вас и всеки, който обича да анализира нещата до дупка.